Върховният касационен съд остави в сила наказание от  17 години 

Върховният касационен съд остави в действие наказване от  17 години  отнемане от независимост за ликвидиране, несъмнено от Апелативен съд – Пловдив по дело на Старозагорския областен съд.

Делото в Пловдивския апелативен съд е формирано по тъжба на подсъдимия Иван Иванов против наказването му от 19 години отнемане от независимост.

Старозагорският областен съд го е признал за отговорен в това, че на 22.08.2019 година в с. Гранит, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, в еднофамилната къща на шурей му, в съучастничество като съучастник с брат си Бисер Иванов /починал по време на правосъдното дирене/, съзнателно е умъртвил шурей си Минчо Стефанов /31/.

Убийството е осъществено по отношение на лице, което се намира в безпомощно положение, по метод и със средства рискови за живота на мнозина и е осъществено преднамерено.

Пострадалият постоянно тормозел и пребивал жена си, която е сестра на подсъдимия.

Тя страдала от психическо заболяване.

Въпросната вечер Бисер Иванов ги чул още веднъж да се карат и за това намерил подсъдимия и му разказал.

Последният се ядосал, че сестра му е болна, а мъжът й отново й протяга ръка и решил да го убие.

Нахлул с револвер в ръка в спалнята на фамилията и прострелял потърпевшия до момента в който спял.

Пловдивският апелативен съд понижава размера на наказването на подсъдимия с две години – от 19 на 17 години отнемане от независимост.

Подсъдимият апелира пред Върховния касационен съд това наказване. Върховен касационен съд намира касационната тъжба за позволена, само че прегледана всъщност я приема за неоснователна.

Смята, че безпричинно се оспорва допустимостта на свидетелските показания на тримата служители на реда, които са работили по случая.

В тяхно наличие подсъдимият е направил отвън процесуални самопризнания за осъщественото ликвидиране със съответните елементи и уточняване на ролята на брат му – умрелия в хода на наказателното произвеждане Бисер Иванов.

Установява се от наличието на претекстовете на решението, че съдилищата не са изграждали фактическите си заключения на основата на коментираните показания на полицейските чиновници, а са се позовали на съвкупния доказателствен материал по делото.

Върховен касационен съд приема, че Пловдивският апелативен съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия условия, съгласно действителното им значение и тежест, съобразени са съответната социална заплаха на дееца и осъществените от него действия.

Срокът на наказателното произвеждане, което е траяло 4 години, напълно не е нескончаем дотам, че подсъдимият да бъде обезщетен посредством понижаване на наказването, считат висшите съдии.

Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.